Родопи горделиви – грамада вековечна, от върхове гранитни верига безконечна, защо ме тъй привлича видът ви див, суров? Кат зидове гигантски, вий вдигате се смели и криете от нази невидени предели, цял свят незнаен, нов.
Обичам да ви гледам величието диво – да гледам как стремите чело си горделиво и фърляте широко надменния си взор; как лъскат снеговете, що вази увенчават, как зъбят се скалите и с гняв се вдълбочават в бездънния простор!